Призрачно
Душата ми е стара. Като замък.
Призраци плетяха и ръце.
И шепнеха и в мрака нямо,
че имала е като вас сърце...
Обгърната със черно наметало,
стенеше от всеки допир, звън...
Счупи си крилете в огледало,
остана в нечий мъжки сън...
Насечена и цяла в драскотини,
проекция на огнени кошмари...
Света във нея е изстинал, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up