Призрачно

22.03.2009 г., 12:32 ч.

Поезия

701 0 28

Призрачно
Душата ми е стара. Като замък.
Призраци плетяха и ръце.
И шепнеха и в мрака нямо,
че имала е като вас сърце...
Обгърната със черно наметало,
стенеше от всеки допир, звън...
Счупи си крилете в огледало,
остана в нечий мъжки сън...
Насечена и цяла в драскотини,
проекция на огнени кошмари...
Света във нея е изстинал, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Призрачно

Искате да прочетете повече?

Предложения