Jul 10, 2008, 8:40 AM

Призрачно 

  Poetry » Love
726 0 2

Подгони ме луната към дома,
постла ми буен вятър тънки дрипи
да легна върху яворно легло
и плод от нар със тебе да опитам.

Запя ми тихо нощното щурче
и в тъмнината пламъче запали.
С парфюм светулките ли ни поръсват нас
или това са цъфналите далии?

Не късай ризата на нощната тъма.
Не разпилявай с шепи лудостта ни.
Бъди внимателен, загадъчен, свенлив.
Безплътна ще съм в твоето мечтание
.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??