Подгони ме луната към дома,
постла ми буен вятър тънки дрипи
да легна върху яворно легло
и плод от нар със тебе да опитам.
Запя ми тихо нощното щурче
и в тъмнината пламъче запали.
С парфюм светулките ли ни поръсват нас
или това са цъфналите далии?
Не късай ризата на нощната тъма.
Не разпилявай с шепи лудостта ни.
Бъди внимателен, загадъчен, свенлив.
Безплътна ще съм в твоето мечтание.
© Павлина Гатева Все права защищены
с обич, Павлина.