Apr 22, 2009, 8:42 AM

Призраци 

  Poetry
445 0 1

В бяла призрачност така,

в бяла призрачност вървя,

в бяла призрачност сега,

със теб да бъда в самота.

Ден след ден във мен отмина

и ето - днес си по-любима,

истински красива и добра

и носиш в себе си следа -

след теб ли искаш да вървя,

или във себе си да спра,

подобно стар, ненужен механизъм,

без жалка доза оптимизъм,

а сякаш призрак блед и кух,

да  бъда искаш сляп и глух.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??