lonelyman (Златко Тошков)
58 99
22 апр. 2009 г., 08:42

Призраци 

  Поэзия
444 0 1

В бяла призрачност така,

в бяла призрачност вървя,

в бяла призрачност сега,

със теб да бъда в самота.

Ден след ден във мен отмина

и ето - днес си по-любима,

истински красива и добра

и носиш в себе си следа -

след теб ли искаш да вървя,

или във себе си да спра,

подобно стар, ненужен механизъм,

без жалка доза оптимизъм,

а сякаш призрак блед и кух,

да  бъда искаш сляп и глух.

© Златко Тошков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??