Призраци

Feb 12, 2009, 10:48 PM

Poetry » Other

834 0 0

Призраци
Тогава просто исках щастие
и виждах сбъднати мечтите ни,
изгаряхме в горещи пламъци,
във всички мъки виждах смисъл…
Защо посегнахме на себе си?
Какво ни тласкаше към нищото?
Едно чудовищно безветрие
издуха истинския смисъл...
И заковани върху кръстове,
ний просим милост за злодеите,
след миг обаче го разбираме, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Призраци

Want to read more?

Random works