Призраци

12 feb 2009, 22:48

Poesía » Otra

684 0 0

Призраци

Тогава просто исках щастие

и виждах сбъднати мечтите ни,

изгаряхме в горещи пламъци,

във всички мъки виждах смисъл…

Защо посегнахме на себе си?

Какво ни тласкаше към нищото?

Едно чудовищно безветрие

издуха истинския смисъл...

И заковани върху кръстове,

ний просим милост за злодеите,

след миг обаче го разбираме,

злодеите - това сме ние…

11:35

19.04.96

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.