Нежно сглобила безцветна дъга.
С гирлянди покрих тъмнината.
Скрих се под тънък воал тишина.
Притиснах се плътно в тъгата.
Трудно заспах под луната сама.
Измъчих клепачите тежки.
Над мен бе надвесена нощ в самота.
А в мен тлееха нови грешки.
Сънувах, че пак съм в ръцете ти. Пак!
Насън ме простреля с целувки.
Сънувах те, да, и вървяхме във такт,
и нямаше дребни преструвки. ...