Нежно сглобила безцветна дъга.

С гирлянди покрих тъмнината.

Скрих се под тънък воал тишина.

Притиснах се плътно в тъгата.

Трудно заспах под луната сама.

Измъчих клепачите тежки.

Над мен бе надвесена нощ в самота.

А в мен тлееха нови грешки.

Сънувах, че пак съм в ръцете ти. Пак!

Насън ме простреля с целувки.

Сънувах те, да, и вървяхме във такт,

и нямаше дребни преструвки.

Нежно луната бе свита в кълбо.

А с теб бяхме точно под нея.

Обичах пак силно. И волево,

но ти беше призрак в тунела...