Веднъж, когато небето
бе погълнато от тягостен мрак,
звездите тежаха
и луната омайваше със своя чист цвят,
аз погледнах през черния прозорец свой,
бях роб на мислите си
и в съня си нямах и капка покой.
Тогава я зърнах - моята съпруга,
захваната в мрежата на студения простор,
рееше се също като пеперуда.
Крилата й обаче бяха някак реални,
не като онези, с които често я обрисувах, ...