Светлинка, а после друга
прескачат през небесния простор,
а аз оставен сам в тъмнината,
издирвам в стената пред сърцето ти отвор.
Твърде късно е за опити,
до решения не се стигна със спор.
Дори след хилядите компромиси
от пълната къща остана празен двор.
В контейнера празни бутилки,
като многото захвърлени празни обещания.
Нищо не остана от дългите разговори
и от искрените желания.
Но никой опиат не помага,
няма достатъчно силна за спомена мъгла.
Куха тъмнина гърлото с вериги стяга
и от очите не позволява да потече тъга.
Винаги в мислите ми плуваш...
интимни случки, проблясъци.
Повече от другите не струваш!
А съзнанието обзето е от горещи отпечатъци...
© Серафим Аянски All rights reserved.
Комплименти!