Светлинка, а после друга

прескачат през небесния простор,

а аз оставен сам в тъмнината,

издирвам в стената пред сърцето ти отвор.

Твърде късно е за опити,

до решения не се стигна със спор.

Дори след хилядите компромиси

от пълната къща остана празен двор.

В контейнера празни бутилки,

като многото захвърлени празни обещания.

Нищо не остана от дългите разговори

и от искрените желания.

Но никой опиат не помага,

няма достатъчно силна за спомена мъгла.

Куха тъмнина гърлото с вериги стяга

и от очите не позволява да потече тъга.

Винаги в мислите ми плуваш...

интимни случки, проблясъци.

Повече от другите не струваш!

А съзнанието обзето е от горещи отпечатъци...