В очите аз видях отровата ти жалка,
в очите късах от последния ù плод -
на споменът, заключен в рамка,
там стихваше предишният живот.
В сърцето аз видях смъртта ти жалка,
в сърцето чух пустинния ù зов -
сред мъртвите отлъчен с краткото: - Осанна,
там умираше ненужната любов.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up