8 апр. 2014 г., 20:45

Проблясъци 

  Поэзия
355 0 6

В очите аз видях отровата ти жалка,
в очите късах от последния ù плод - 
на споменът, заключен в рамка,
там стихваше предишният живот.

В сърцето аз видях смъртта ти жалка,
в сърцето чух пустинния ù зов -
сред мъртвите отлъчен с краткото: - Осанна,
там умираше ненужната любов.

© Аз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Чо и Анна!
  • !!
  • Благодаря ти, че си тук!
  • И отново: Красива болка си нарисувал, Васил!
    Дано не е от онези... преживените..
    Започнах да следя с интерес!
  • Благодаря ти, М. Поздрав!
  • Не мога да го коментирам. Думите са излишни! Казал си всичко за този живот! Поздравления, Васил!
Предложения
: ??:??