Вперил поглед в бъднината
и пред теб е нов живот,
сякаш слънцето изгрява
след вечната полярна нощ.
Посока нямаше пред мен
и бях поредната в тълпата,
умът е озверен, сърцето бясно,
но душата освети тъмата.
Юмрукът се отпуска бавно
и с високо вдигната глава,
показвам на света коя съм
нямам други аз лица.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up