gizi1963 (Гизи Пиринска)
18 8
Sep 4, 2010, 8:25 AM

Пробуждане 

  Poetry » Phylosophy
854 0 3

Капчуците плачат от щастие,

че дълго са чакали лъч светлина

и вятърът, криещ се в храстите,

 да гали със нежност заспали поля.

 

Но всяка сълза не отива напразно

във голата още земя.

Преди да потъне във нейната пазва,

тя носи със себе си лъч светлина.

© Гизи Пиринска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??