gizi1963 (Гизи Пиринска)
18 8
4.09.2010 г., 8:25 ч.

Пробуждане 

  Поезия » Философска
929 0 3
Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно
във голата още земя.
Преди да потъне във нейната пазва,
тя носи със себе си лъч светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гизи Пиринска Всички права запазени

Предложения
: ??:??