През прозрачния дим на огнен кристал
аз гледам те как протягаш ръка.
Спаси ме, любима, скрий ме в своя воал,
отнеси ме на другия край на брега.
Реката прочиства бавно кръвта,
разпиляна от вятъра на фини зърна.
Дали ще забравя хладния дъх на плътта?
Аз трябва да хвана твойта ръка!
Танцувай със мен във белия космос,
в бялата бездна на влажни очи.
Аз искам да чувствам безплътния остров
на онези лъчи − на наште лъчи. ...