Човек (Анна Станоева)
190 4955
Jan 7, 2009, 1:13 PM

Продавачът на гевреци 

  Poetry » Phylosophy
1140 0 28
 

                                Той беше млад, не повече от тридесет годишен,

                                с мириса на топъл хляб раздаваше уют на всички.

                                Изпит от глад, блед, тъй вътрешно угрижен,

                                животът му подхвърляше все сухите корички.

 

                                А беше млад, не повече от тридесет годишен,

                                със няколко деца, загубили по пътя радостта си,

                                в страната си се чувстваше отритнат и излишен,

                                в семейството безсилен и загърбил обичта си.

 

                                И никой не се вгледа във дълбокото, в очите

                                никой не попита как е и защо в студа е вън,

                                а всеки грабеше от топлината на торбите,

                                и всеки черпеше уют срещу монетен звън.

 

 

На момчето, което ежедневно пътува с мен в трамвая и дарява топлина на хората с уханието на топъл хляб. И вероятно заради тъгата в очите ти...

© Анна Станоева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав стих!
  • Не можеш да крадеш вярата в доброто точно на Душко- Добродушко. Спорили сме по темата, явно винаги ще сме на различно мнение. Нали знаеш как става накрая, казвам ти "Глей си работата!" и карам по старому А за стиха, бях сигурна, че ако нещо ти хареса при мен, то ще е този стих. Не ти пука за украсата, търсиш усещане. Започвам тема, която ще довърша с теб чрез мейл, тук не е подходящо.
  • "Стига бе хора, няма добри и лоши хора. Априори всеки е добър. Просто трябва да си напомняме понякога някои неща... Благодаря ви, че наминахте!"
    Както вече казах - това са романтичните изказваниа на 12годишнен Анчо-Барабанчо! Всеки се ражда добър, само дето ако мама не му смени памперса на секундата ще опищи орталъка, само дето отнема един и същи разговор 10 000 пъти докато "всеки" се научи да не завижда, да си споделя играчките с децата на площадката и т.н. Миличка, отнема толкова много време, усилия и сериозни умения и познаниа за да преварнем мръвка месо в добър човек! Никой не е a priori добър. Единствената му надежда на пича с гевреците е "piori-то" да е милостиво с жена му, за да я изчисти от априоритичните й демони и да я благослови с доброта. Ти си мислиш, че всички са добри по-природа, но това е защото ти си Душко-Добротушко и си мислиш, че всички са като тебе! Но заядката ми е с философския ти коментар, не с творението ти:
    Това е парвото ти стихотворение, което наистина ми харесва! От начлото до края - няма паразитни, странни или неуместни изрази, няма безсмислени изречениа. Чудесно е! И заблежи "атмосферата", която излъчва! Като "Малката Кибритопродавачка", Продавачът ти е жив! Виждам му изпитото лице, опитвам се да уловя разсеяния му поглед, не ми мирише на мъж, защото мъжеството му е отстъпило на заден план, но миризмата на топъл хляб ми кава всичко, което искам да знам за него в леглото (дори и да греша и да се окаже голям некадърник, то фантазията ми е стимулирана).
    Чудесно! Това е първата ми 6-ца, която ти давам!
  • имаше един филм.
    " Милост за живите".

    Не знам защо се сетих за него...*
  • Стига бе хора, няма добри и лоши хора. Априори всеки е добър. Просто трябва да си напомняме понякога някои неща... Благодаря ви, че наминахте!
  • Много добър Човек си, Ани!
    Силен и замислящ стих!
  • Гледах пак за кой ли път "Хубава жена".И всеки път откривам нещо ново. Този път беше отговорът на въпроса "Защо е станала проститутка?" "Е, това не ми беше детската мечта!" Затова не обичам да коментирам другите, защото не знам какво се крие зад тъжния поглед. Очите виждат едно, а само сърцето си знае защо е така. Ах, Ани, добро сърчице имаш!!!
  • Харесах!
    Поздрав!
  • Прекрасно е,изпълнено с топлина и човечност!
  • Благодаря ви! Жалко, че не успях да го изпипам, виждам колко куци рими има, но обикновенно така става, когато идеята е по-силна от моженето... Някой ден ще се върна и ще го изпипам. Важното е, че съм успяла да предам емоциите. Благодаря още веднъж!
  • Много смислен и затрогващ стих! Браво! Тук бих цитирал Петър Моканина - "Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!"
  • Добра душа си Ани!
    Поздрав за стихотворението!
  • Ухае на хляб и доброта!
    И дава топлина твоя стих!...
    Не всичко е загубено в човеците, Ани!...
  • човечност!
  • Колко ли такива хора има?
    Замислящ стих!!!
    Поздравления, Ани!!!
  • Да. Стихът ти е вик в самите нас. Да се отнасяме с топлина и загриженост към другите. Добротата е верижна реакция. Просто, трябва по- често да я вадим навън... Така, по- често и ще я получаваме.
  • Отучихме се да питаме. А и нас никой не пита. С благодарност за опита ти да пробудиш човещината!
  • така е гадно ... най важното замина (а си беше вързано ) ... но не съвсем ... важното е да можем да видим поне нещичко в тъжни очи ... повечето и това не могат
  • Харесах!
  • Впечатли ме топлотата и човечността...
  • усещане за човешката болка...усещане за милост...
    с обич, Анна...трогна ме.
  • Хубав стих! Всеки има право на избор в този живот,
    но понякога обстоятелствата не го позволяват!
  • Само добро сърце може да усети тъгата на другите!А твоето е добро, Ан!
    Прекрасно посвещение!
  • ЧОВЕК, си Ани!
    Прекланям се пред такива, като теб!
  • Първо сме хора и после всичко останало...
  • Боли...
  • Страхотен стих, изпълнен с много човещина!
  • топъл стих! дъхав и човешки!
    а и как иначе!...
Random works
: ??:??