Той беше млад, не повече от тридесет годишен,
с мириса на топъл хляб раздаваше уют на всички.
Изпит от глад, блед, тъй вътрешно угрижен,
животът му подхвърляше все сухите корички.
А беше млад, не повече от тридесет годишен,
със няколко деца, загубили по пътя радостта си,
в страната си се чувстваше отритнат и излишен,
в семейството безсилен и загърбил обичта си.
И никой не се вгледа във дълбокото, в очите
никой не попита как е и защо в студа е вън,
а всеки грабеше от топлината на торбите,
и всеки черпеше уют срещу монетен звън. ...