38/В един комплекс ний бяхме спрели,

в предградие на Техеран...

И както вече сте разбрали,

в терен от „някога „ избран.

С канал  и много спортни зали

и всички вкупом тук събрани,

в Дворец на спорта, според мен.

С ограда тежка ограден...

С едно творение, за бога,

изящен стадион, със вкус,

покрито с плочки „дюби-дюс”...

Да го опиша аз не мога!

Бе Пирамида или Свинкс,

шедьовър  бе за мене – чист!

39/А парка бе, като градина,

с дървета южни и цветя...

Не беше райската градина,

но  като Рая  долетя!

Населен беше с много зали,

които смисъл бяха дали,

на застроения терен,

добре осмислен според мен!

Отдавнашно – но ми хареса.

И тука ще повторя пак,

то бе направено с мерак,

съобразено със Прогреса...

Строено от изгонен шах, 

с  респект  за който  останах!