38/В един комплекс ний бяхме спрели,
в предградие на Техеран...
И както вече сте разбрали,
в терен от „някога „ избран.
С канал и много спортни зали
и всички вкупом тук събрани,
в Дворец на спорта, според мен.
С ограда тежка ограден...
С едно творение, за бога,
изящен стадион, със вкус,
покрито с плочки „дюби-дюс”...
Да го опиша аз не мога!
Бе Пирамида или Свинкс,
шедьовър бе за мене – чист!
39/А парка бе, като градина,
с дървета южни и цветя...
Не беше райската градина,
но като Рая долетя!
Населен беше с много зали,
които смисъл бяха дали,
на застроения терен,
добре осмислен според мен!
Отдавнашно – но ми хареса.
И тука ще повторя пак,
то бе направено с мерак,
съобразено със Прогреса...
Строено от изгонен шах,
с респект за който останах!
© Hristo Slavov Todos los derechos reservados