Продължение от 1997
От НИКОЛАЙ ЖЕЛЯЗКОВ
/с мисълта за Ева/
Стремежа си завързах с търпение.
Чувствата си увих със стари вестници.
Удавих тялото си в океана на градските улици.
През стъклен екран гледах чужди инквизиции,
а за болката на своята едва ли подозирах.
АЗ те очаквах – истинска, трепетна –
пълна със мисли и жажда за обич.
Чувах стенания зад стената –
безмълвно ехо на застинали страсти, ...