На Николай Лилиев
Нашепва песенно вода небесна,
на струйки капе с шум сребрист.
Дъждът навъсено обгръща кестена,
унило мокри лист след лист.
Авлига стресната в шубрак, несретна,
се гуши и надава вик.
В мъгла надвесена потъва месецът
и черен мрак – студен, безлик,
нашепва песенно.
Мълча невесела, сама сред преспите
от мрак и дъжд – горчив и тих. ...