31 mar 2019, 20:16

Продължителен дъжд 

  Poesía » Del paisaje
283 3 3

             На Николай Лилиев

 

Нашепва песенно вода небесна,

на струйки капе с шум сребрист.

Дъждът навъсено обгръща кестена,

унило мокри лист след лист.

Авлига стресната в шубрак, несретна,

се гуши и надава вик.

В мъгла надвесена потъва месецът

и черен мрак студен, безлик,

нашепва песенно.

 

Мълча невесела, сама сред преспите

от мрак и дъжд горчив и тих.

"Нали вън пролет е!" мълвя унесена,

а ехото отвръща в стих:

"Ръми. Есен е."

 

 

8.03.2000

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??