vega666 (Младен Мисана)
1704 14445
Apr 6, 2017, 12:17 PM

Прохождане 

  Poetry
1433 14 14

Преди да съмне пак димът търкаля
кълбета суета над равна пепел...
и като Бъдеще огньовете догарят
на кладите си пръснати в полето.

Обвие ли те този дим пожарен,
в стената димна щом като навлезеш,
възвий глава и сънен да си даже,
към това, което после ще изчезне.

Защото спи небето сън назаем,
а слънцето все още не изгрява...
и никой друг така, не ще узнае,
че лъч от тъмнина у теб остава.

...Прохожда споменът - дете мъничко,
сега, когато мъртъв е погребан.
Но мъртвият живее без да диша
и тъй умира винаги последен...

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Невероятен стих, много силно въздейства! Поздравления!
  • "Защото спи небето сън назаем"
    А ние растем и все по-малко знаем
    за тайните животът дето скрил е
    и с тайнопис е същността маркирал.
    Сърцето само може (ако чисто е)
    да ги намери и да ги разлисти...

    Невероятно удоволствие ми достави прочита! Благодаря ти!
  • Връщам се отново тук, Младене, прочетох стихотворението ти няколко пъти, а това ''прохождане'', така силно се запечата в мен... Начинът по който се изразяваш е толкова отличаващ се! Поздравявам те!
  • Магьосник си Младен!Визуализирах си картините, шедьовър са!
  • Усетих...
  • Да отразиш събитие, което показва пътя в живота е достойно.твоят изказ също е достоен. браво Младен.
  • Човек израства непрекъснато след всяка една провокация в живота. От преживяна смърт или на косъм от смъртта, човешкото съзнание може да се обърне на 180 градуса и да го накара, да се вгледа по - дълбоко в себе си или в съществуването, въобще. Поздрави, Младене!
  • Прохождането е първата стъпка към осъзнаването на себе си. Красота и мистерия ме обвиват тук. Невероятно усещане...
  • Прекрасен стих, Младене! Аплодисменти!
  • Този стих ме остви безмълвна. Каквото и да кажа, ще е пркалено слабо, за да изрази усещането, което породи у мен. Поздрави!
  • Всяка вечер заспиваме с надеждата,че утрешния ден
    и бъдещето ще се променят към по - добро.Нощта
    отминава и мечтите ни за по - добър живот,
    остават в илюзията на спомена...
    "Защото спи небето сън назаем
    а слънцето все още не изгрява...
    и никой друг така, не ще узнае,
    че лъч от тъмнина у теб остава."
    Адмирации за стиха ти ,Младене!
  • Поетичен скепсис,присъщ на философията.Природата е богата на феномени и ти намираш своя ракурс,за да обосновеш настроението си.Браво!🐎
  • Не ми се е случвало да видя сутрин полетата и вдигащите се нагоре, пълзящи мъгли...!!! Конвекционното пренасяне на затоплена маса се транспортира нагоре и създава течения..., уникално явление...!!!
    "Обвие ли те този дим пожарен,
    в стената димна щом като навлезеш,
    възвий глава и сънен да си даже,
    към това, което после ще изчезне."
  • Явно си в някакво мрачно настроение,но пък доста добре го изразяваш Всичките ти стихове имат богато съдържание от добре подбрани думи и метафори.И този също ми хареса.И за това си позволих да се изкажа тук.Поздрави
Random works
: ??:??