Произхóд
Наблизо тихичко поточе ромолѝ,
и сякаш нежна приказка разказва,
безброй камбанки в моите уши
оттекват звънко и потъвам във наслада!
Усещам дъхав, пъстроцветен мъх
нозете ми блажено как обгръща
забравям за пътеката след себе си,
за да последвам този полъх омагьосана!
Не виждам с моите очи, като по чудо,
не се страхувам да вървя сама,
доскоро вярвах, чувствах се загубена, ...