Произход
Произхóд
Наблизо тихичко поточе ромолѝ,
и сякаш нежна приказка разказва,
безброй камбанки в моите уши
оттекват звънко и потъвам във наслада!
Усещам дъхав, пъстроцветен мъх
нозете ми блажено как обгръща
забравям за пътеката след себе си,
за да последвам този полъх омагьосана!
Не виждам с моите очи, като по чудо,
не се страхувам да вървя сама,
доскоро вярвах, чувствах се загубена,
а днес докосвам боса майката земя.
И като сокове живителни се влива
в жилите ми чисто нова кръв,
поела силата невидима,
сдвоена с моя произхóд.
Тъй дълго бягах във гора – обезлѐсена,
не виждах нищо, залези, слънца...
край мен животът ми си отминаваше,
а аз така и не протегнах му ръка.
Сега съм тук, на колене пред извора,
поглеждам в образа си променен,
но някъде дълбоко скрито в ризата
потупва плахо посъбудено сърце!
© Весела Маркова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ако гората е обезлесена, би трябвало слънцето и небето да се виждат по-добре ( съжалявам ако изпадам в буквализъм)
Стихчето е звънко и омайно като пролетно чуруликане. Остава особено приятно чувство.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
***обезлѐсената гора символизира опостушеността, с която възприемах света, в случая метафора, а залезите и изгревите бяха загубили своята очарователност. "Не виждах с моите очи"..., но се появи поточето, което ме събуди!