Oct 31, 2014, 4:19 PM

Проказата Любов 

  Poetry
849 0 3
Кохорти табута прекланят оръжия,
пред грам-молекула от бесни хормони,
а тя се усмихва и дявола лъжейки -
онази, която с "Анатема!" гонят.

Промъква се ласкава, нейде под дрехите,
тъй топла и пухкава - просто невинност,
с едничката цел да захапе сърцето ти,
добре подредения теб - да те срине.

На глезено пръстче навива ти мислите,
отчаян се хващаш - на глас си говориш,
( предимно през плач и безсмислици)
от страх и надежди си горе и долу.

И с ред обеци да окичиш ушите си,
и сто пъти да си притягаш колана,
до корена чак да обаскаш косите си -
щом още си с живите - тя ще те хване.

Радост Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??