Кохорти табута прекланят оръжия, пред грам-молекула от бесни хормони, а тя се усмихва и дявола лъжейки - онази, която с "Анатема!" гонят. Промъква се ласкава, нейде под дрехите, тъй топла и пухкава - просто невинност, с едничката цел да захапе сърцето ти, добре подредения теб - да те срине. На глезено пръстче навива ти мислите, отчаян се хващаш - на глас си говориш, ( предимно през плач и безсмислици) от страх и надежди си горе и долу. И с ред обеци да окичиш ушите си, и сто пъти да си притягаш колана, до корена чак да обаскаш косите си - щом още си с живите - тя ще те хване.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени