Feb 23, 2012, 11:10 AM

Проклет да съм 

  Poetry » Love
849 0 3
Не бях такъв...
Не исках...
Но от ревност превзела ума ми,
нараних душата сломена -
твойта душа, дето от мъка по рожба едничка
и дом е толко ранена... далече...
Изказах най-грозните думи
които раняват дълбоко...
не като нож, като нокти на пума - свирепа.
А трябваше аз да ти бъда сила - подкрепа
но вместо мишена, ти беше изправена срещу мене...
срещу тая моя ревност проклета! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Вьлчев All rights reserved.

Random works
: ??:??