glezlio1 (Христо Вьлчев)
10 3
23 feb 2012, 11:10

Проклет да съм 

  Poesía » De amor
788 0 3

Не бях такъв...

Не исках...

Но от ревност превзела ума ми, 

 нараних душата сломена -   

 твойта душа, дето от мъка по рожба едничка

 и дом е толко ранена... далече... 

Изказах най-грозните думи 

 които раняват дълбоко... 

 не като нож, като нокти на пума - свирепа. 

А трябваше аз да ти бъда сила - подкрепа 

но вместо мишена, ти беше изправена срещу мене...

 срещу тая моя ревност проклета! 

 С думи раздирах сърцето- даже свирепо, без жал... 

 твойто сърце... дето от обич прости ми и пак ме обича

 със оная голяма любов, дето към мене е заклето...  

© Христо Вьлчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??