Проклета нощ, обагрена във кръв,
когато късат зли ръце цветя!
Във твоите недра щом слезе тя,
разкъса с ярост тялото ѝ лъв.
Чудовищната паст връз ней слетя,
от топла плът да вземе къса пръв.
Лъщяха зъби -- гнъс и зверска стръв!
И тежката опашка просвистя...
Но тук е ден. Онази нощ -- далечна.
Назаде няма никой да погледне,
пред нас щом бодро шества пролет вечна!
Затуй било, каквото веч било.
Днес нека слънце мрака да възседне,
и с тебе нека бъдем ний едно!
© Тошко All rights reserved.
Как се пишат "царските" сонети?
Първа строфа тезата задава.
С тези рими тя ни задължава.
В равни стъпки свършваме куплета.
Антитеза тук се появява:
има мнение, че не е прието
двете рими да се сменят, ето
точно както тук например става.
Скачат с призив някои поети,
казват "щом е схемата такава
ние трябва да наложим ВЕТО!"
Тук въпрос-поанта ще поставя.
Как тогава питам Ви, кажете
нови схеми някой ще създава?!
Кр.Тенев
Освен Лилиев и Радко Радков има няколко сонета с такава октава.