30 июн. 2009 г., 20:23
Проклета нощ, обагрена във кръв,
когато късат зли ръце цветя!
Във твоите недра щом слезе тя,
разкъса с ярост тялото ѝ лъв.
Чудовищната паст връз ней слетя,
от топла плът да вземе къса пръв.
Лъщяха зъби -- гнъс и зверска стръв!
И тежката опашка просвистя...
Но тук е ден. Онази нощ -- далечна.
Назаде няма никой да погледне,
пред нас щом бодро шества пролет вечна!
Затуй било, каквото веч било. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация