Животът ни е суета,
ако авантите не сметнем...
Позираме на светлина,
в стремеж съседа да преметнем!
Това е нашето проклето "аз",
то по петите ни ни гони
и винаги върви пред нас,
като зачукано с пирони!
Не можем да се отървем!
А може би не ни се иска?!
Без него можем ли да спрем?!
А то ехидно се хихика!
09.03.2014г. София
© Христо Славов All rights reserved.