Dec 23, 2014, 9:28 PM

Проклятие 

  Poetry » Other
448 0 1
Безумен би екнал смехът,
вопъл сподавил на болка.
В небето отправен, отвъд,
утихнал би скоро. И толкоз.
Величав, би увиснал обесен.
Нима да пречупиш със вик
от безмълвие мъртво кафез
е възможно с отрязан език?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Random works
: ??:??