Feb 7, 2016, 9:02 PM

Прокоба 

  Poetry » Civilian
452 1 4

Между „Вчера” и „Утре”

е зейнала пропаст –

провалени животи,

разбити мечти...

 

Като камък надгробен,

съвестта ни притиска

и горят като въглен

майчините сълзи...

 

Разпилени в чужбина,

днес децата ни плащат

тежък данък за нашите

„Бесове”,

 

като черна прокоба

иде време разделно

с кръв да плащаме

тежките си грехове!

 

 

Любомир Попов

© Любомир Попов All rights reserved.

Ще се събудим ли най-сетне, за да променим съдбата: нашата и на нашите деца и внуци!!!

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??