7.02.2016 г., 21:02 ч.

Прокоба 

  Поезия » Гражданска
492 1 4
Между „Вчера” и „Утре”
е зейнала пропаст –
провалени животи,
разбити мечти...
Като камък надгробен,
съвестта ни притиска
и горят като въглен
майчините сълзи...
Разпилени в чужбина,
днес децата ни плащат
тежък данък за нашите
„Бесове”, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Всички права запазени

Ще се събудим ли най-сетне, за да променим съдбата: нашата и на нашите деца и внуци!!!

Предложения
: ??:??