В миг съдбата те блъска и душата раздира,
после раната дълго от обида кърви.
Ще се моля да бъда в друг живот самодива,
ти моли да не срещаш мойте знойни очи.
С тях без милост ще вляза надълбоко в душата
и гнездо ще си свия от отровни върби.
Всеки ден ще ме дириш, ще разпитваш гората,
за жената, която твойта сянка изтри.
Ще сънуваш лицето и снагата ми бяла,
ще те буди гласът ми с песен дивна в зори,
а сърцето ще крее за любов закопняло,
полудяло от чувства, непознати преди. ...