Прокълната любов
В миг съдбата те блъска и душата раздира,
после раната дълго от обида кърви.
Ще се моля да бъда в друг живот самодива,
ти моли да не срещаш мойте знойни очи.
С тях без милост ще вляза надълбоко в душата
и гнездо ще си свия от отровни върби.
Всеки ден ще ме дириш, ще разпитваш гората,
за жената, която твойта сянка изтри.
Ще сънуваш лицето и снагата ми бяла,
ще те буди гласът ми с песен дивна в зори,
а сърцето ще крее за любов закопняло,
полудяло от чувства, непознати преди.
Не помисляй за прошка, любовта е жестока,
много пъти ще викаш да те вземе смъртта.
Но уви, прокълнах те и да искам, не мога
това кобно проклятие от теб да сваля.
Може би след години, ако пак се намерим,
ако ти ме обичаш, ако аз си простя,
ще застанем с открити души на предела
и ще минем пречистени във вечността.
© Nina Sarieva Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления за съкровената изповед!
-
Може би...
-
Благодаря ви приятели за хубавите думи! Иве, и за сърчицето!
-
Много силно! Поздрав, Нинче. Хареса ми тази категоричност.☺
-
Много силна емоция има в редовете и упоритост, което прави лирическата много категорична, но в края на стиха е останала вратичка, през която отново да мине любовта!
И сякаш животът ни е една илюзия, а стремежът към вечността е ново начало! Поздравявам те, Нина! -
Хареса ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря и на теб, Иван, че се спря тук!