Пролетта разпери нежна пелерина,
с леки стъпки над гори и равнини премина.
С уханна дреха черешата на двора се облече:
"Нали красива съм?" - нескромно тя изрече.
Из въздуха навсякъде жужат пчелички,
на воля си играят малките сърнички.
От сън дълбок събуди се и старата Мецана,
доволна, тя на припек пак застана.
Ручейче пенливо тихо заклокочи,
а от нейде зайче сиво бързо скочи.
Ято щъркели от юг долита,
пролетта е тук, в сърцето радост сплита.