12 мар. 2008 г., 22:56
Пролет
Пролетта разпери нежна пелерина,
с леки стъпки над гори и равнини премина.
С уханна дреха черешата на двора се облече:
"Нали красива съм?" - нескромно тя изрече.
Из въздуха навсякъде жужат пчелички,
на воля си играят малките сърнички.
От сън дълбок събуди се и старата Мецана,
доволна, тя на припек пак застана.
Ручейче пенливо тихо заклокочи,
а от нейде зайче сиво бързо скочи.
Ято щъркели от юг долита,
пролетта е тук, в сърцето радост сплита.
с леки стъпки над гори и равнини премина.
С уханна дреха черешата на двора се облече:
"Нали красива съм?" - нескромно тя изрече.
Из въздуха навсякъде жужат пчелички,
на воля си играят малките сърнички.
От сън дълбок събуди се и старата Мецана,
доволна, тя на припек пак застана.
Ручейче пенливо тихо заклокочи,
а от нейде зайче сиво бързо скочи.
Ято щъркели от юг долита,
пролетта е тук, в сърцето радост сплита.
© Вероника Борисова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Великолепен стих!Поздрав!
-
Много нежно и по детски вълшебно!Прекрасен стих!Поздрав с усмивка!
-
много красиво, много топло и истинско, Иска ми се да съм там
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
с обич, Вероника.