Пролет

May 18, 2007, 5:05 PM

Poetry

755 0 0

Вървя по алея,
аромат на цъфнали дръвчета
нежно гали усещането в мен,
любов в мен пробужда
от дългия зимен сън.
Но идва облак.
Ето, ти се задаваш срещу мен,
вървиш уверен и с усмивка,
а моят поглед смутен,
надолу сведен,
те избятва,
защото, че и един поглед ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пролет

Want to read more?

Random works