Пролет

18 мая 2007 г., 17:05

Поэзия

754 0 0

Вървя по алея,
аромат на цъфнали дръвчета
нежно гали усещането в мен,
любов в мен пробужда
от дългия зимен сън.
Но идва облак.
Ето, ти се задаваш срещу мен,
вървиш уверен и с усмивка,
а моят поглед смутен,
надолу сведен,
те избятва,
защото, че и един поглед ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пролет

Искате да прочетете повече?

Предложения