Mar 16, 2013, 1:46 PM

Пролет 

  Poetry » Landscape
888 0 0
Пролет
И тази неспокойна зима вече си отива,
развигорът пак лудува като лани.
Животът се събужда. Сякаш самодива
луната се прокрадва зад облаци съдрани.
Пролетта е близо – усеща се дъхът ù.
Кокичета надничат над преспи изтънели.
Природата отново за живот въздъхва,
превръщайки във влага снежните дантели.
март 2013

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвятко Илиев All rights reserved.

Random works
: ??:??