16 mar 2013, 13:46

Пролет 

  Poesía » Del paisaje
783 0 0

                           

          Пролет

 

И тази неспокойна зима вече си отива,

развигорът пак лудува като лани.

Животът се събужда. Сякаш самодива

луната се прокрадва зад облаци съдрани.

 

Пролетта е близо – усеща се дъхът ù.

Кокичета надничат над преспи изтънели.

Природата отново за живот въздъхва,

превръщайки във влага снежните дантели.

 

                                                          март 2013

© Цвятко Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??