Храстите жълти, напъпили,

след последния пролетен сняг,

предвестници, носят известие,

на бурния пролетен впряг.

Пак крехки тревици плашливо,

подават отново глава,

и галят лъчите игриво,

твоята нежна страна.

В бетонния град сив и свъсен,

тя идва със свойте бои,

и никой час не е тъй късен,

тя носи ни нови мечти.

Пак пролет е, хладна и истинска,

пак пролет е, с ясно небе,

и виждаш живота безоблачен,

в очите на всяко дете.

Изкарай от шкафа забравена,

прашната обич в зори,

изтупай я и я обличай,

че пролет е, тъй най-върви.