26 feb 2021, 7:57

Пролет 

  Poesía » Del paisaje
303 0 1

Храстите жълти, напъпили,

след последния пролетен сняг,

предвестници, носят известие,

на бурния пролетен впряг.

 

Пак крехки тревици плашливо,

подават отново глава,

и галят лъчите игриво,

твоята нежна страна.

 

В бетонния град сив и свъсен,

тя идва със свойте бои,

и никой час не е тъй късен,

тя носи ни нови мечти.

 

Пак пролет е, хладна и истинска,

пак пролет е, с ясно небе,

и виждаш живота безоблачен,

в очите на всяко дете.

 

Изкарай от шкафа забравена,

прашната обич в зори,

изтупай я и я обличай,

че пролет е, тъй най-върви.

© Ивета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??