Храстите жълти, напъпили,
след последния пролетен сняг,
предвестници, носят известие,
на бурния пролетен впряг.
Пак крехки тревици плашливо,
подават отново глава,
и галят лъчите игриво,
твоята нежна страна.
В бетонния град сив и свъсен,
тя идва със свойте бои,
и никой час не е тъй късен,
тя носи ни нови мечти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse