May 27, 2010, 11:55 PM

Пролетен дъжд 

  Poetry » Phylosophy
1034 1 1
На прозореца седя и пуша,
безцелно гледам някъде навън
и в ромона на дъжда заслушан,
любувам се на мокрия му звън.
А капките се стичат бавно,
заспиват тихо по стъклата,
за мен е толкова забавно
и тъй приспива тишината...
Унесен паля сетната цигара,
поемам пак отровата ефирна
и искам всичко да разкарам – 
отрова за душата ми немирна.
Дъждът отмива моята тъга – 
и пак ме кара да се чувствам свеж,
след него, знам, ме чака пак дъга,
в която скрит е моят нов копнеж.

© Валентин Борисов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??